Евровизия 1991/Рим, Италия
Posted: Tue May 30, 2017 12:32 am
Добре дошли в Рим - дом на 36-тото издание на песенния конкурс Евровизия!
Рим (на италиански Roma), е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата. Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287 кв. км, а предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,9 милиона жители, но общо почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.
Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.
Според археологическите данни съвременната територия на Рим е обитавана от хора поне от 12 хилядолетие пр.н.е.. Според археологическите свидетелства градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма Палатин. Всички знаем легендата за основаването на града на 21 април 753 година пр.н.е. от братята Ромул и Рем, отгледани от вълчица синове на весталката Рея Силвия и бога Марс. Според друга легенда извежда произхода на основателите на Рим от Еней, герой, избягал от победената Троя след Троянската война.
Основаната края на 6 век пр.н.е. Римска република се разраства до превръщането й в Римска империя в края на 1 век пр.н.е. В своето най-голямо могъщество - до 1 век от н.е. Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Към 3 век от н.е. обаче започва период на упадък, стихийни бедствия като опожаряването на града или масова чума, унищожила 1/3 от населението му, а и самият град губи от своето плитическо значение. Населението намалява наполовина до 500 хил. души. Към този период ключова роля започва да има и местния епископ, т. нар. Римски папа.
През 846 година арабите разграбват предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение. Градът е център на поклонничество за християните от Западна Европа, както и в центъра на конфликтите между папата и императорите на Свещената Римска империя за влияние в Италия. Благодарение на финансовите ресурси на Папския престол, през втората половина на 15 век Рим измества Флоренция като основен център на Италианския Ренесанс. Папите се стремят тяхната столица да задмине величието на останалите италиански градове и усилено строят нови екстравагантни църкви, мостове, площади и обществени пространства. Папите покровителстват и изкуствата, привличайки в града водещи художници на епохата, като Микеланджело, Перуджино, Рафаело, Гирландайо, Синьорели, Ботичели, Росели. Рим се превръща в център на изкуството, поезията, музиката, литературата, образованието и културата. Градът губи предимно религиозния си облик, превръщайки се в истинско ренесансово средище с множество народни празненства, конни надбягвания, пиршества и дворцови интриги. През 15 – 16 век Рим вече може да съперничи на останалите големи европейски столици по своето богатство, великолепие и архитектура.
Пълен пътепис на Рим прочетете тук.
Рим (на италиански Roma), е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата. Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287 кв. км, а предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,9 милиона жители, но общо почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.
Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.
Според археологическите данни съвременната територия на Рим е обитавана от хора поне от 12 хилядолетие пр.н.е.. Според археологическите свидетелства градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма Палатин. Всички знаем легендата за основаването на града на 21 април 753 година пр.н.е. от братята Ромул и Рем, отгледани от вълчица синове на весталката Рея Силвия и бога Марс. Според друга легенда извежда произхода на основателите на Рим от Еней, герой, избягал от победената Троя след Троянската война.
Основаната края на 6 век пр.н.е. Римска република се разраства до превръщането й в Римска империя в края на 1 век пр.н.е. В своето най-голямо могъщество - до 1 век от н.е. Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Към 3 век от н.е. обаче започва период на упадък, стихийни бедствия като опожаряването на града или масова чума, унищожила 1/3 от населението му, а и самият град губи от своето плитическо значение. Населението намалява наполовина до 500 хил. души. Към този период ключова роля започва да има и местния епископ, т. нар. Римски папа.
През 846 година арабите разграбват предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение. Градът е център на поклонничество за християните от Западна Европа, както и в центъра на конфликтите между папата и императорите на Свещената Римска империя за влияние в Италия. Благодарение на финансовите ресурси на Папския престол, през втората половина на 15 век Рим измества Флоренция като основен център на Италианския Ренесанс. Папите се стремят тяхната столица да задмине величието на останалите италиански градове и усилено строят нови екстравагантни църкви, мостове, площади и обществени пространства. Папите покровителстват и изкуствата, привличайки в града водещи художници на епохата, като Микеланджело, Перуджино, Рафаело, Гирландайо, Синьорели, Ботичели, Росели. Рим се превръща в център на изкуството, поезията, музиката, литературата, образованието и културата. Градът губи предимно религиозния си облик, превръщайки се в истинско ренесансово средище с множество народни празненства, конни надбягвания, пиршества и дворцови интриги. През 15 – 16 век Рим вече може да съперничи на останалите големи европейски столици по своето богатство, великолепие и архитектура.
Пълен пътепис на Рим прочетете тук.